Бъдете, млади влюбени, бъдете като нас! Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал - той ще ви заведе до развалини!
...А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора.
Любовта е по-свободна и от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.
Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!
Любовта ме учи да се усмихвам на болката си.
~Отклонение
Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават.
Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.
Забравят те. Могат без тебе.
А ти не можеш без тях.
Излишен си. Не съществуваш.
Та са "НИЕ". Ти си сам "АЗ".
Те са всичко, заедно.
Ти си нищо без тях.
С търсене на смисъла обезсмисляме живота си.
Ако не бе ниският таван, как щяхме да измерим висотата на простора? Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?
-Но защо човек сънува? - пита Поетът.
-Питай защо се събужда - казва Дара.
Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта - една-единствена, която те отвежда най-далеч.
Най-големият риск поемаш не когато избираш тоя път.
Най-големият риск поемаш, когато се раждаш на този свят човек.
Всеки посвоему съзнава с цялото си същество: пропущал е живота си в очакване на нещо друго, предстоящо, а не настоящо.
Нима едва пред смъртта си човек проглежда за истинската красота и ценност на живота?
Вече нищо не се случва в този запланиран, научно обяснен и електронно изчислен свят.
-Вместо мене да ме е яд, вие сте ядосана, на кого?
-На себе си. Че повярвах.
Искреност: Най-рядкото изкопаемо.
Всичко в нашия свят е импровизация. Задъхване, скорост, догонване. Бързо сънувай!
В сивото утро будилникът дебне, за да забие звънтяща бургия право в сърцето на топлия сън.
Все си "ще бъда" и "щях да бъда", никога истински "аз съм".
Ако има съвършенство, няма да има развитие.
Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и станал свръхчовек.
Да обичаш, значи да разбираш.
Всъщност каква е разликата - да умреш млад или стар? Умирайки млад, губиш живота. Живеейки, губиш младостта и себе си. Не е ли все едно?
Колкото по-сив и скучен, толкова по-дълъг изглежда животът. Предпочитам го кратък, но наситен с напрежение.
Игра на роби. Избирай: поробен или поробител?
Свободен.
Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.
Асен надниква в очите на Дара и вижда себе си в дъната им. Само че не знае, като се отдръпне, дали е останал там, или вече го няма. Ако в тези очи не е останал, ако там го няма, значи никъде другаде не съществува.
Превърни препятствието в опора и трамплин!
~Лавина